САНДАНСКИ

Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. На 12 километра от Сандански се намира местността Рупите с храма „Света Петка“, построен благодарение на петричката врачка Баба Ванга. Близо до Сандански са разположени Мелник (най-малкият град в България) и Роженският манастир.
Градът се намира на 240 – 300 метра надморска височина и е най-топлият български град, като продължителността на слънчевото греене надминава 2450 часа, създавайки условия за целогодишни слънчево-въздушни процедури. Въздухът в Сандански е с най-ниска влажност в цяла България и е подходящ за лечението на астматични, алергични и други заболявания. Градът е световноизвестен като естествена лечебница и балнеокурорт.
Лечебните свойства на топлите минерални води и мекият благоприятен климат по тези места ги правят удобни за заселване на човека още в дълбока древност. Първите поселения на човека на мястото на днешния град Сандански датират от II хилядолетие преди новата ера. Селището е възникнало около минералните извори през бронзовата епоха в края на XIII и началото на XII век преди Христа. За най-ранната история на града има сведения от източници на Тукидид и Полибий, в които се споменава, че е заселен от тракийски племена още от V в. пр. н. е. Траките от племето меди основават селището с името Медиус. През IV в. пр. н. е. те биват завладени от Филип II Македонски, а от II в. пр. н. е. – от легионите на Римската република. Именно при завладяването на медите от римляните, при някои от техните походи като пленник в Апенинския полуостров попада и тракиецът Спартак. По-късно римското селище на мястото на днешния град се е наричало Дезудава.